На 1 юни 2017г. се проведе награждаване на участниците в Национален литературен конкурс, посветен на 180 години от рождението на Апостола на българската свобода Васил Левски. Организатори на конкурса са РУО -Сливен, община Сливен, НУ "Васил Левски" - Сливен. Покана за участие за конкурса получихме през месец фефруари от НУ "Васил Левски" Сливен. Послание получиха всички училища от Република България, носещи името на Васил Левски. Участници имаше от Сливен, Кърджали, Русе, Силистра, Чирпан, Ботевград.
Ученици от ОУ "Васил Левски" с. Караджово участваха - те бяха сътворили две стихотворения и едно есе. Това са Ваня Петрова "За Апостола" стихотворение от седми клас, Стилян Славейков "За Левски" стихотворение от пети клас и Кирил Милушев "Левски - минало и бъдеще" есе от шести клас. Консултант на учениците е Ана Георгиева преподавател по БЕЛ. Същите ученици участваха и в Първи и втори етап на Проект "Народните будители и Аз", посветен на Рождението на Васил Левски и 141г. от Априлската епопея.
Нашите ученици доказаха, че са достойни последователи на Апостола на българската свобода. Васил Левски принадлежи не само на времето, в което се роди – неговото безсмъртие прескочи и новото хилядолетие и ще продължи и в бъдеще. България винаги ще има нужда от своя Апостол на свободата – Васил Левски Наричаме го символ, велик, недостижим, но той е преди всичко човек, отдал живота си на свободата на Отечеството си - това е част от есето на Кирил Милушев.
Първо участници в конкурса и ученици от Сливен се поклониха пред паметника на Васил Левски. Шествието продължи по улиците на града до зала Сливен. Там се проведе заключителният етап на литературния конкурс. Домакини бяха НУ "Васил Левски". Започна и награждаването. Г-н Костов - заместник областен управител, връчи наградите на участници група 5-7 клас. За наша радост в раздел Проза Кирил Милушев се класира на Първо място със своето есе, в раздел Поезия Ваня Петрова от седми клас е на трето място. Грамота и награда получи и Стилян Славейков от пети клас. От залата си тръгнахме позитивни, с нови приятели от Сливен и Ботевград, изпратени от домакините с пожелание за нови срещи и участия.

Есе на Кирил Милушев

Левски минало и бъдеще

„Миналото, което се пази в паметта на народа, е част от настоящето, но може да прескочи и в бъдеще”. Дълбока философска мисъл на Тадоуш Котарбински. А паметта на България я свързваме с личности, преобърнали време и пространство, дълбоко свързани с борбата за свободата на Отечеството…

Всеки народ има свои велики герои, свързани с историческата му съдба. Но единствен там, на върха, стои недостижимо Апостола на българската свобода – Васил Левски. Той е в нас, ние свързваме нашето време с него…

Всеки си задава въпроса кой е той? Васил Иванов Кунчев е неповторима и уникална личност – при него не може да се говори за народ,герой и България поотделно,а само за пълно сливане. Народът от дълбините на своята петвековна мъка го създава и въплъщава в него всичко най – добро, което може да даде. Съвършена простота лъха от този човек. Но ние чувствам, че тази простота изразява дълбочина, а от ясните му сини очи струи откритост и дръзновение.

Роден под гордата и величествена сянка на Балкана – сутрин се събужда от звън на окови, вечер заспива от майчината песен и плача на поругани девойки, гали го дъхът на розите, напоен с кръвта на убитите и сълзите на сираци и вдовици...Това е картината на петвековното иго...

Времена черни, турско робство. Трудно е детството на Васил Иванов Кунчев, но двадесетгодишен успява със силата на характера да надскочи ръста на своето време. Той е мъдър и прозорлив. ... „думите му бяха прости и кратки”... / Иван Вазов „Левски”/. С тези думи той докосва сърцата на поробените българи и разпалва жаждата за свобода. За Левски България стои над всичко. Той няма личен живот, защото е посветил себе си на Отечеството. Обикаля села и градове, създава революционни комитети, подготвя народа за бунт, за борба. И всичко това върши безкористно, без да иска нещо за себе си. Неговата заветна мечта е България да стане „чиста и свята република”

Изключително вълнуваща е последната среща на Апостола с неговата майчица. Левски я прегръща и целува. В този миг майчината сила е прекършена, а от очите и бликат сълзи. Милата, тя сякаш е усещала, че за последен път вижда своето чедо. Смутено, Васил пита майка си защо плаче, за първи път я вижда така. Майка му се усмихва, успокоява го и казва кротко „От радост, сине, от радост”... това е последната среща между майка и син. След месец е арестуван...

Просто и естествено се държи Апостолът в най-драматичните моменти на героичния си живот: пред съда, в затвора, под бесилото.

Въпреки че прави всичко за поколенията, той не прави нищо за себе си, за да се увековечи, да остане в съзнанието на потомството. Левски е изключително скромен като човек. Има една велика цел в живота си – свободата на България. Затова казва: „Ако спечеля, печеля за цял народ – ако изгубя, губя само мене си!”. Апостолът притежава всеотдайността на професионалния революционер, на истинския народен син и надхвърля онова, което се нарича ярка индивидуалност, ярка историческа личност. Той сякаш е самият народ в неговото революционно дело. Левски е най-обикновеният герой в нашата история. И заедно с това – най-необикновеният. В това е неговата истинска същност. На 18 февруари 1873 г. със страшна сила увисва на черното бесило край град София, без да дочака Свободата на България. А на лист хартия пише „Народе???”- сякаш да надскочи времето и пространството и блести със славата на звезда!...

Всичко е строго индивидуално, но и уникално – Апостола на българската свобода Васил Левски загива за свободата на България. Но той проправя пътя на своите другари и съмишленици, които през 1876 г. подготвят Априлското въстание. Изригва гнева на робите на 20 април, доказвайки, че са готови да умрат за свободата на поробеното Отечество. А гениалният български поет и революционер Христо Ботев поведе своята чета към безсмъртието, а неговата молитва се сбъдна:

„та кога въстане робът,

в редовете на борбата

да си найда и аз гроба!”

Васил Левски принадлежи не само на времето, в което се роди – неговото безсмъртие прескочи и новото хилядолетие и ще продължи и в бъдеще. България винаги ще има нужда от своя Апостол на свободата – Васил Левски. Наричаме го символ, велик, недостижим, но той е преди всичко човек, отдал живота си на свободата на Отечеството си.

„Ако е за Българско, то времето е във нас, и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.”

Стихотворение на Ваня

За Апостола

България – един народ, една държава

със смели герои, дарили ни слава.

Балканът името на Апостола шепти

и в сърцето на народа още тупти.

Във вековна мъка родната земя го роди

изгледа го смел, за гордост на деди,

и бродеше по долини и гори

като зовеше народа си за борби.

Дяконът увисна със сила страшно

край София на бесило черно...

Подвигът му безстрашен народът помни

и в душите ни споменът вечно стои.

И е символ велик на борба

и от онези славни дни чак досега.

България скланя пред него глава

и грее свободата над българската земя.

Национален фестивал на детската книга Сливен 2017г.

„В търсене талисман за щастие“

Участници: Ваня Тодорова - Есра Ресми

Народните будители и Аз - 180г. от рождението на В. Левски първи етап

VII-то си издание Ротари проекта „Народните будители и Аз“ освен традиционното участие на целите паралелки, се допуска и индивидуално участие на отделни ученици, които могат да са от паралелки, участващи в проекта, така и от паралелки, неучастващи в проекта.

Учениците от ОУ " Васил Левски" с. Караджово отново се включват - Темата е свързана и с патрона на училището - Васил Левски - Апостол на българската свобода. За нас е чест, че ще участваме за втори път. Учениците участват със същите творби и в Литературен конкурс "Левски и моето време".

Участниците, които се включват в Седмото издание" Народните будители и Аз" - 180 години от рождението на Васил Левски са:
1.Стилян Славейков пети клас " За Левски" - стихотворение, лично творчество
2.Иванка Петрова - седми клас " За Апостола" стихотворение лично творчество
3. Кирил Милушев - шести клас" Левски и моето време" - есе
4. Надежда Керина седми клас
" Завръщането на Васил Левски"стихотворение на Александър Калчев - участик рецитация на лирическа творба
5. Теодора Ралова седми клас
" Издигнал знамето на свободата стихотворение от Недялка Хаджиева участик рецитация на лирическа творба

Всички ученици ще участват и и в програмата за Патронния празник на ОУ "Васил Левски".
консултант на учениците е Ана Георгиева - преподавател по БЕЛ

Класиран : Кирил Милушев раздел проза с есето " Левски и моето време"

Народните будители и Аз - 180г. от рождението на В. Левски и 141 г. от Априлското въстание - втори етап

На 02.05.2017г. в Дома на културата "Борис Христов" гр. Пловдив се проведе втори етап на конкурса по проект "Народните будители и аз" под надслов "180 години от рождението на Васил Левски" и "141 години Априлска епопея 1876". Събитието е организирано от Общински комитет "Васил Левски" - Пловдив, община Пловдив и Проект "Народните будители и аз" - Ротари клуб гр. Пловдив и Зонта клуб. Ученици от ОУ"Васил Левски" участваха активно. Проведе се литературно четене - есе, разказ, стихотворение. Програмата се откри от участници в рецитация на литературна творба - одата "Кочо" от "Епопея на забравените - Теодора Ралова, Надежда Керина, Иванка Петрова - 7 клас, Кирил Милушев, Атанаска Петрова - 6 клас, Стилян Славейков и Иванка Тодорова - 5 клас. Всички бяха трогнати от изпълнението им. В раздел "Поезия" беще наградена Теодора Ралова - 3-то място със стихотворението "Април 1876"; раздел "Проза" - Кирил Милушев с есе "Левски и моето време" - 2-ро място; раздел "Мултимедийни презентации" - Стилян Славейков. Всички участници получиха грамоти и награди. Вечерта завърши с общоградски концерт спектакъл в чест на 141 години Априлска епопея. Всички се потопиха в магията на времето, танца, традициите, обичаите, песента.

Стихотворение на Теодора Ралова

Април 1876г.

500 години мрак и тъмнина
звън на окови, ятаган сече поробената земя,
три синджира роби вървят с плач
майки, вдовици, сираци вият по здрач

Един монах пали искрата на зората,
Раковски поведе юнаци към бунт и борба,
Левски два пъти обикаля поробената страна
и след време се заговори за свята свобода.

През април се вдигна народно въстание,
Райна Княгиня вее българското знаме,
Бенковски лети с чета хвърковата,
Перущица, Брацигово, Батак се вдигат
за борбата.

Народът български изрази волята си за борба
Въстаниците водят яростна битка с врага
Турският ятаган сече със злоба родната земя
Кръв и пожари заливат планини и поля.

Погром, убити се стелят по поробената земя
но народът български след кански зверства,
отново вдига глава за бунт и борба
за да грее свобода над българската страна.

ХIІІ Национален конкурс

„ Златна есен плодовете на есента“

Севлиево 2016г.

Участници:

Есра Шабан Ресми спечелила първо място раздел Проза

Златна Есен

Отново дойде Есента – златна, ароматна, изнълнена с уханито на зрели плодове, суха трева, пъстри цветя, с тишина и спокойствие. През този сезон се променя природата – става по – цветна и прекрасна. Слънцето грее ту ласкаво и нежно, ту криещо се зад някой облак и от – време навреме уморено наднича..

Есента е прекрасна – сякаш е слязла от страниците на вълшебна приказка – с коси дълги и руси, влачещи се подири и като копринена река и лъщяща като злато – очите и са черни като есенната нощ, веждите и вити гайтани, снагата и тънка топола, роклята и е от есенни листа, а в косите и – прекрасен венец от дъхави пелини, астри, мушкато, хризантеми, маргарити.

В ръцете си държи кошницата на плодородието – какво ли няма в нея – жълти круши, сочни ябълки, дъхави дюли, меки мушмули, сладки сливи, грозде кехлибар, зеле, червени чушки, моркови, орехи, фъстъци, царевица. Най – отгоре е нейната магическа пръчка. С няколоко замаха и всичко наоколо се променя. Небето от нежно синьо с няколко бели облачета става мрачно и навъсено – започва да вали есенен дъжд. Под стрехите са се скътли гугутки и врабци – колко са самотни, лястовички и щъркели отдавна са отлетели на юг. Есента се усмихва и пак замахва своята вълшебна пръчица – скоро и последните облаци отминават, небето се изяснява и Слънчо отново се показва – малко плахо, но ведро. Гали нежно с лъчите си окъпаните листа на дърветата. Но и при тях е настъпила промяна – багрите са една прекрасна феерия от богата палитра на Есента – сега тя има вълшебна четка и рисува, рисува – листата са жълти, зеленооранжеви, червени, кафяви. С въздишка падат от дърветата, стелят се по земята и образуват многоцветен пъстър килим. По него стъпва есента и се радва на своето творение - скоро съвсем ще се оголят дърветата, ще стърчат самотни, без дрехи, но... като отмине зимата, отново ще се пременят. Но сега е есен – топла, тиха и приятна. Носи се ухание на цветя и зрели плодове. Как обичам есента – тиквите са готови, отдавна са прибрани в избите – скоро мама ще прави тиквеник, а как обичам печена тиква.

Стопаните бързат – пребират богата реколта от грозде, ябълки, зеле, моркови, тикви чушки – пак ще се правят лютеници, мармалад, туршии - трябва да има зимнина – есента така щедро дари своите плодове и зеленчуци. Нивите се подготвят да се изорат – трябва да се сее жито. А градината на баба е прекрасна – дъхав пелин, хризантеми – еснните принцеси пак радват очите на хора, мушкато, рози, ендреше, димитровчета, калдаръмчета . Колко е прекрасна и богата градината на есента. Деицата играят с есенни листа и си радват на последните слънчеви лъчи.. Есента се усмихва и продължава своето пътешествие в планината. Там също ще има промяна.

Да есента е златна и плодородна – дарява хората с есенни плодове, зеленчуци и цветя, а най – прекрасни са гирляндите от есенни цветя и листа. Здравей, Есен! Милата след два месеца ще отмине, за да отстъпи място на следващия сезон – това е вечният кръговрат на времето!!!

2. Ваня Красимирова Тодорова

Златна благодатна есен

Настъпва Златна есен – един от най – прекрасните годишни сезони. Изпълнен е с благодат, багри, уханието на есенни цветя – минзухари по поля и ливади и димитровчета в селските градини, и.... много тишина навсякъде. Обичам този сезон – носи ми успокоение и фантастична картина от нюанси на злато... наблюдавам няколко врабчета немирни как подскачат и се радват на топлите слънчеви лъчи. Да, ласките на Слънчо са все още щедри, ншщо, че утрините са малко по – хладни – те напомнят за променливия характер на есента – ту нежно ласкава и топла, с феерия от багри, ту сърдита и намръщена – с първите есенни дъждове...

Често с моето семество се разхождам в близката планина. Не мога да се нагледам на богата палитра, която носи Есента – виртуозен жудожник с четката на времето обагря листата на планинските дървета.. широколистната гора е с невероятна празнична премяна – не мога да опиша багрите, но все пак ще опитам - златисто, пуппурно червено, топло жълто и кафяво, бледо зелено до... не могат да се изброят всички краски. Цветовете преливат в различни нюанси, но най – силно е старото злато. Носи празничност и блясък.Над нас прелита ято птици – малко са самотни, няма ги щъркелите и лястовичките – отдавна са отлетели на юг.Усещам докосване на есенния вятър – аз разтварям ръце, искам да го прегърна, но той ловко се измъква и бяга надолу към полето.По пътя към хижата ме поздравяват минзухарите – на по – ниските планински ливади те са жълти, сякаш запалени свещи горят.Катеричка бързонога ми маха за поздрав – пухкава къделка – тя може би е натрупала лешници и жълъди за зимата. Полуголи храсти разтварят обятията си и ни приканват да минем. Обичам тези разходки до хижата в планината. Вечер край огъня пием билков ароматен чай от мащерка и слушаме песни на група туристи от Бургас.. колко емоции и силни преживявания има в еснната гора. В съня си се връщам в родното ми село и се разхождам – познайте с кого ... с Есента, златна и благодатна.

За това на другия ден съм право в двора ни зад кащата. Обичам да обикалям в нашата градина - колко е богата, изпъстрена със узрели продове и свежи зеленчуци. Каня и Ееснта да види своята богата реколта. Тръгвам по алеята, която е пълна с паднали листа и сякаш мама е постлала шарена пътека, току – що купена от магазина. Поглеждам наляво – надясно и какво да видя : узрелите домати се гордеят със своята сладост и вкус, свенливи камби в прекрасни одежди поглеждат към зеления красавец Кервизко, червената Чушка се перчи със своята голяма алена рокля, а жълтите сиврии се хвалят колко са крехки и вкусни. Най – прекрасни са големите Зелки с дипли и дантелени одежди, а булчинска премяна облича важно Карфиолка – тя идва от Западна Европа, но мечтае за богат младоженец с повече витамини и не желае бледооранжевия и строен Морков, а поглежда синовете на старата Тиква – цигулка . Цялото тиквено семейство се е разположило на оградата около нея, внимателно слушат напътствията на старата госпожа и се радват на топлото слънце. Събират повече сладост и витамини. Горделиво поглеждат към Карфиолка – какво като семето и е от Дания, одумват я, че е с големи претенции. На тях повече им харесва многолистната зелка с дантелени одежди – защото е от България..

Аз ги оглеждам развеселена, а Есента с четка променя премените на зеленчуците, които в скоро време ще ги подредят кой в буркан, кой в буре, а тиквите ще се излежават в мазето на стопаните, а през зимата от тях ще се приготвят сладки, вкусни тиквеници.

Не мога да не покажа на Есента благодата по лозите – гроздове показват кехлибарени зърна, пъни със сладост и витамини. Тази година реколтата е добра. Стопаните са доволни – ще има червено вино за студена зима – нали казват, че ще бъде люта. Есента е и сезон на плодовете и ядките – сочни червени ябълки, сладки круши, праскови, ароматни дюли / мама е поставила няколко откъснати дюли в хола и цялата стая е изпълнена с уханието им/, дини, меки мушмули, сладки орех, фъстъци, бадеми, лешници... Царицата сред всички плодове е ябълката – сочна, крехка, сладка, богата на витамини – тя е райски плод, но и плодът на раздора. Събрала е очарованието на слънчевите лъчи – обичана от всички – от малки и възрастни – тя е вкусна, ароматна, леко кисела. Бабите по дворовете събират плодовете и приготвят компоти, сладко, мармалад. Да, Есента е най- благодатният сезон в годината! Но не можем да не отбележим и есенната градина, изпълнена с уханието на цветята – рози, гергини, астри, еснничета, мушкато, ендреше, обички, цветя с интересни имена – „ Сладък Иванчо“, „Съмне – мръкне“. Всеки се радва на пъстротата и изобилието от цветя. Да, Есента е прекрасна, многолика, с богатите си ухания на пожълтяла трева и узрели плодове, с усмихнатото слънце в есенните цветя, макар че изгревите не са от злато, а залезите не са от свила и коприна, но прекрасният есенен килим е изпълнен с багри и очарование, а избилието по селските дворове от плодове и зеленчуци пълни сърцата на хората, а по лицата им се появяват усмивки.

Аз обичам Есента! Тя е в сърцето ми и душата ми. С нея започва и новата учебна година – това е един дар на Есента за нас, децата да учим и обогатим своите знания.Хора, моля ви, обичайте и благославяйте Есента, златна и благодатна – това ще ни направи по – добри и щастливи!